МУЗЫКАЛЬНАЯ ЗАСТАВКА
Искам да ви разкажа една история,
която се случи преди доста години
в едно малко градче
на тридцати на километър от тук.
Че в това градче единствената градска забележителност беше
Ах, Марияна!
Може би се я казвала Марияна,
но всички я наричахме Ах, Марияна.
Защо ли?
Когато Бог създавал жените,
във всяка добавил лъжичка захар,
но в нея беше изсипал цялата захарница.
Беше добавил мед, мляко, шоколад
и какво ли още не!
Но никакви ета, изхуствени набухватели,
каквито са в днешните кифлие.
А тази прекрасна Ах, Марияна
работеше в една малка сладкарничка.
Както се досещате от всички сладкиши в сладкарничката,
най-сладкият беше тя.
В сладкарничката често изкарвахме денят,
усмивки как Торесто подхвърляше ни тя.
Каква жена, о Боже, с поблед само може
кафето да накара да заври!
Навсеки за минути главата да размъти
и разумът му да се избари.
Ах, Марияна, Ах, Марияна
от нея по-прекрасна на земята няма.
Една усмивка от Марияна
и съм на седмото небе.
Гладни за нейните сладки,
си тръгвахме вечер с момчетата.
А както знаете, апетитът идва с яденето.
Трябваше да знаем всичко за Ах, Марияна.
Бяхме я проучили по-добре от местната милиция.
Знаехме в кой ден простира прането си.
Такова простиране не сте виждали.
Дори знаехме точно колко й прозира вечер пердето.
За нея знаехме всичко,
освен най-важното
как да стигнем до нейното сърце.
Настръхнаха жените във малкия ни град,
че тя на нас в главите забърка мармалад.
А мислите ни вкусни за розовите устни,
от сладост ни нагарчеха в нощта.
Обичах нея лудо, мечтаехме за чудо,
но никой да я има не успя.
Ах, Марияна, ах, Марияна,
от нея по-прекрасна на земята няма.
Една усмивка от Марияна
и съм на седмото небе.
Един ден във сладкарницата влязъл някакъв нахален софианец.
Погледнал, ах, Марияна, право в очите и е казал
«Ей, красавице, ще ти изям всичките сладки».
После я качил на голямата си кола
и от тогава никой не я е виждал.
Но и до днес, когато мина край някоя сладкарница,
си спомняв за нея.
Представям си я как ми поднася кафе и се усмихвам.
Не я забравих тази Марияна.
Не се забравя такава жена.
Ах, Марияна, ах, Марияна,
от нея по-прекрасна на земята няма.
Една усмивка от Марияна
и съм на седмото небе.
Ах, Марияна, ах, Марияна,
от нея по-прекрасна на земята няма.
Една усмивка от Марияна
и съм на седмото небе.